Детските страхове

От какво се пораждат

Детските страхове са естествена част от хода на развитието на всяко дете. Някои от тях са по-силно изразени и излизат на повърхността, а понякога остават скрити и заровени дълбоко. И в двата случая нашата роля като родителите е да наблюдаваме детето, да се опитваме да разберем какво и защо го тревожи. 

Детските страхове се пораждат най-вече от фантазията на децата, която във възрастта след 2,5 – 3 години започва да се развива с много бързи темпове. 

Често децата развиват конкретен страх и заради възрастните, които проектират собствените си страхове върху тях. 

Photo by Charles Parker on Pexels.com

Бяхме в терариума на зоологическата градина в София заедно с дъщеря ми (на 2г. към онзи момент) и баща й. Детето проявяваше абсолютно нормално и здраво любопитство към всяка животинка там. Една от змиите започна да се движи по стъклото на аквариума си и Лора започна да протяга ръчички, за да я пипне. Мисля, че тогава не осъзнаваше, че между нея и змията стои стъкло и не може да я докосне – тя изпитваше истинско желание да пипне влечугото. В този момент обаче, гледайки как змията извива тялото си и съска с език, моят собствен страх надделя. Започнах с леко нервен глас да казвам, че е гнусно да се пипа змия, че хапят и боли ако те ухапе. От този момент тя спря да проявява интерес към змиите и започна да заобикаля от далеч клетката им. Едва по-късно осъзнах какво съм сторила – прехвърлих своя собствен страх на дъщеря си. 

Photo by Jan Kopu0159iva on Pexels.com

Подобна ситуация съм наблюдавала и като начален учител – майката на моя ученичка беше насадила такъв страх у детето по отношение обществените тоалетни, че детето се оказваше в ситуации, в които не ходи изобщо до тоалетна или изпада в ужас, ако се налага да отиде. Разбира се,далече не твръдя че обществените тоалетни са най-чистото и приветливо място, особено в нашата действителност, но това е още един пример как можем да прехвърлим страховете си на децата, а те често нямат механизми, за да се справят адекватно с тях.

Кои са най-честите детски страхове

В списъка непременно се поместват страх от изоставяне, чудовища и измислени герои, тъмно, тясно, непознати, животни и т.н. Сега се замислете, това са най-често нещата, с които „сплашваме“ нашите деца в опитите да коригираме тяхното поведение.

Ще те оставя тук и ще си тръгна без теб, а ти ще останеш сам!“

Ще дойде Торбалан (или някое друго чудовище) и ще те вземе докато спиш!“

Не пипай кучето – всички кучета са зли и хапят!

Всички тези реплики, изречени от възрастните авторитети, предизвикват тревога у детето, която често се проявява под формата на кошмари. Често кошмарите обаче биват сбъркани с т.нар нощен терор. При нощните терори се случва детето да не помни какво е сънувало, да вика на сън или да реагира бурно. Добре е да се разграничава от кошмара, който е типичен за втората половина на нощта и сутринта. При кошмарите детето най-често има спомен за съня и какво е предизвикало уплах.

Photo by Daria Shevtsova on Pexels.com

Как да реагираме, когато установим, че детето ни изпитва някакъв страх

Първо: Помогнете на детето си да вербализира страха си. Често децата знаят от какво ги е страх, но им е много трудно да го обяснят и опишат с думи. Тук на помощ се появява възрастният човек, който внимателно, без да всява допълнителни страхове, да помогне на детето да открие подходящите думи, с които да го опише. Както винаги – първата стъпка е признаването, за да преминем нататък към конкретни решения.

„Има ли нещо, което те тревожи?“

„Какво си представяш, че ще се случи, ако …?“

„Случило ли се е нещо, което да те накара да не чувстваш добре/се страхуваш, когато си помислиш за …?“

Второ: Покажете на детето, че разбирате както страха му, така и как то се чувства в тази ситуация. Подкрепата е от изключително значение. 

Трето: Съставете план как ще се справите заедно с това. 

Четвърто: Следвайте плана, но и наблюдавайте внимателно какво се случва – има ли ефект, дълготраен ли е, как се чувства детето в самия процес. Бъдете търпеливи, подкрепящи и ако е необходимо – не се притеснявайте да смените стратегията и да опитате нещо ново. 

Важен момент е да НЕ се фиксирате твърде много върху конкретен страх, защото понякога, в желанието си да сме полезни, задълбочаваме даден проблем и му придаваме по-голямо значение, от колкото всъщност има той. 

Photo by Kate Gundareva on Pexels.com

Стратегии за справяне

  • Детето рисува/пише страха си (зависи колко е голямо) и го слага в стомаха на мече с цип на корема, което изяжда страховете. По този начин, след това родителят може да извади листчето и да разбере какво всъщност се случва (в случай, че детето не желае да споделя). 
  • При страх от тъмно, чудовище под леглото и друго преди лягане – важна е рутината преди сън. Помогнете на детето поетапно дори да се изправи пред страха – например някоя вечер проверете заедно дали има нещо под леглото. По този начин го окуражвате.
  • При страх от кучета, може първо да гледате през прозореца преминаващите кучета със своите стопани и да окуражавате детето да ги поздрави от далеч. След това може таткото да го качи на конче и оттам да поздрави кучето и така лека полека да се намали чувството на страх и безпокойство у детето. 
  • Спрей против чудовища/лоши мисли – можете да се сдобиете с такъв като напълните шише с пулверизатор с вода. Всеки път, когато детето изпита страх от влизане в тъмна стая, чудовище или друго, може да се „въоражи“ и напръска за собствено спокойствие.
  • Психодрама – Разиграйте ситуацията на страх с кукли, различни сценарии, как се чувства куклата. Понякога се говори по-лесно през роля, герой. Първо детето е участник, после е само зрител на куклен театър. Говорете какво мисли за героите, как се чувстват те, как да им помогне.

Ето и още няколко съвета:

  • Ограничете филми, видеа, разкази с кървави и страшни сцени, които могат да доведат до уплах.
  • Представете на детето модел на подражение. Може да откриете филмче или книжка, в които някой от героите да се изправя и справя със страха си. Разбира се, този модел може да бъдете и самите вие, като споделите с детето си някакъв свой страх и след това то стане свидетел как се опитвате да се справите с него. Дори и малките стъпки са прогрес.
  • Не се страхувайте да отговаряте откровено на въпросите на детето за нещата, от които то се страхува. Децата са изключително сензитивни и изграждането на доверителна връзка е един от ключовите моменти за справянето с подобен проблем.
Photo by Kate Gundareva on Pexels.com

Кога да потърсите помощ

  • Ако страха се проявява по-екстремно – с продължителни викове, крясъци. Понякога дори е възможна загуба на съзнание от чувство на страх;
  • Ако страха причинява и чисто физически симптоми – болки в стомаха, силно главоболие, замаяност или повръщане.

Ако усещатате, че не се справят и не успявате да овладеете ситуацията, можете да потърсите помощ. И не забравяйте – в света на децата възрастните сме ние. Това означава, че трябва да уважаваме страха на детето, да не го омаловажаваме или да се подиграваме. За нас, вече порастналите, страхът от чудовище под леглото изглежда и звучи нелогичен и безсмислен, но възприятието на детето е съвсем различно. Преодоляването на страха понякога може да се окаже дълъг и трънлив път, но когато го вървим заедно, може да се превърне в приключение с щастлив край.

Публикувано от maikitespodelyat

Мама Блогъри и Педагози Майки на две прекрасни момиченца Рецепти, подходящи за цялото семейство и АБКМ Образователни игри и ресурси Споделено - за майчинството и съвети за родители

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: