Какво можем да научим за света на детето от неговата рисунка
В онлайн пространството и напълно случайно, през изминалата година се срещнахме виртуално с Габриела Донева, която поддържа профила на m.a.m.c.h.e в социалните мрежи. Тя е майка на сладкия и палав Робърт на 1г.8м. Споделя с нас, че той е и най-голямата мотивация да успява да съвмествява всичко, с което се е захванала и което прави. А то, както ще се уверите от следващите редове, не е никак малко!
С темперамент на динамичен и постоянно търсещ новото човек, Габриела не се задоволява „само“ с бакалавърска степен по театър и творческо писане. Завършва актьорско майсторство в Лондон, специализира в Лос Анджелис, а по настоящем е и основател на едно прекрасно пространство за събития и изкуства – „Зелената стая„. Разнообразна и цветна – така описва работата си Габи и признава, че в опитите си да комбинира всички свои страсти и квалификации в едно, не може да се ограничи до една професия. Доказателство за това е и едно от последните предизвикателства, които сама си поставя и завършва магистратура по детска и юношеска психология. Това е и мястото, на което развива себе си в посока опознаване детската психика и всички нейни интересни, но също така и достатъчно сложни аспекти.
Често децата не успяват да вербализират всичките свои мисли, емоции и страхове. И макар да не успяват да опишат всичко това с думи, то намира израз в техните рисунки. На белия лист могат да се появяват неочаквани за нас като родители сюжети, които да разкрият вътрешния свят на детето. Правилното им тълкуване обаче не е никак лека задача, защото не винаги това, което виждаме, е това, което детето иска да „каже“. Точно тук на помощ се появява и специалистът, който правилно да очертае рамката и да даде точната интерпретация. И тъй като освен широкия кръг на интереси на Габи, тя се занимава професионално и с проективна диагностика на детски рисунки, решихме да чуем нещата от „първа ръка“ и от специалист в областта. За радост тя с охота се съгласи да ни разкрие малко повече за магията на детската рисунка.
Кога детето е достатъчно голямо, за да рисува?
– Това е интересен въпрос и няма точен отговор. Различно е. Има деца, които на 3 годинки рисуват фигури съвсем отчетливо, а други на същата възраст едвам държат молив. И двете са напълно естествени.
Крият ли скрита символика детските рисунки и от колко годишни малките художници започват да я влагат?
– Има много символика в детските рисунки и анализът е изключително задълбочен. Смисъл в рисуването има още от първите опити на детето да “надраска” нещо върху листа. Но когато се появят фигури, ние като психолози, имаме много повече за “четене” в рисунките. Символика има както с това какво има на листа, с какъв натиск се рисува, как се оцветява и с какви цветове, така и в детайла и размера на фигурите.
Може ли рисунката да ни разкрие моментна емоция на детето?
– Абсолютно. Несъзнателно децата изразяват себе си в рисуването. То за тях е като отдушник, защото думите им все още не достигат, за да опишат истински какво чувстват. Пък и дори да са разговорливи, понякога трудно се говори за емоции – ние като зрели хора едва успяваме и то не винаги, камо ли малки деца.
Има ли нещо в детската рисунка, което като видим, да е червен флаг/сигнал за родителя да му обърне внимание?
– От една рисунка трудно може да се диагностицира нещо “страшно”. Но ако детето тенденциозно рисува в черно, много натиска до скъсване на листа, или пък драска много – добре е да се направи един анализ от специалист. Ако рисува прекалено малки фигури или пък много големи – отново се допитайте. Има смисъл, това са достъпни услуги, лесни за изпълнение задачи за децата, а ние като родители сме отговорни да се опитаме да ги разберем и да открием какво се спотаява в душите на нашите деца.
Самата ти на кое си по-голям привърженик – насочено рисува по тема или пълна свободна на детското изкуство?
– Комбинация. Свободата е супер, но когато искаме да анализираме, понякога имаме нужда от тематична рисунка, за да получим информацията, която търсим.
Притеснително ли е ако детето не рисува семейството си?
– Зависи. Понякога не – има деца погълнати от животните, които не искат и да чуят да рисуват хора. Това е съвсем естествено. Понякога обаче може да бъде притеснително. Ако детето изведнъж спре да рисува семейството си, или тенденциозно пропуска някой член. Важно е също кой точно присъства в семейната рисунка.
Изобщо, винаги ли рисунките означават нещо?
– Тук е важно да отбележа, че след рисунката на детето, е хубаво да има диалог с него. Например имала съм случай, в който дете рисува всички облечени в черно -това се свързва с тъгата като емоция, но след разговора разбрах, че това е цветът на любимия спортен отбор на детето и на рисунката отиват на мач. Така че нямаше как да говорим за тъга. В проективните техники всичко е относително. Трябва да се внимава и да се дава контекст на рисунката.
Споделено,
Габриела Донева – m.a.m.c.h.e
Майките Споделят 