Темата за детските ясли и градини гръмна в социалните мрежи, разбираемо, както всяка година.
Емоциите са силни, всеки обяснява как се четат точки, как се пресмятат свободни места, има ли изобщо такива.
Зор, зор, зор да приемат децата ни в детска ясла и градина, а после все едно ги давам еничари. Не всички майки, с които общувам са готови да се отделят от децата, но все пак ще го направят ако жребият така повели.
Цялата схема с кандидатстване, адаптация и започване е обърната към учебното заведение и детето. Ние родителите също имаме нужда от внимание.
Родителска адаптация и детската градина/ясла
Никой не ни „адаптира“ за градината, нали си ходил ти си знаеш. Наистина трябва да си благодарен, че изобщо имаш този шанс и си стигнал до тук. Много семейства нямат. По-възрастните жени те потупват по рамо с думите „Ох, ще плачете много“. Ами признавам, наистина си поплакахме.
Адаптацията на дъщеря ми обаче минава през адаптацията на нас с баща й.
Откачи ми се устата да говоря за „градината“ и какво ще я очаква там. Четем детски книжки на тема детската градина, какво да очаква детето там и как протича деня.
Реших, че правилната стратегия е не да залостим емоцията от раздялата, а да покажем на дъщеря ми колко сме уверени, че ще се справи.
Още не сме намерили начин да се справим с тишината вкъщи, до сега не сме я оставяли на друг дори за час. Но с много открит разговор за емоциите ни я запълваме.
Напълно в клишето се крием зад дървета около двора на яслата – добре че някой не е подал сигнал срещу двама възрастни обикалящи в храстите.
Благодарни сме на съвременните медицински сестри, които се грижат и за нашата емоция и изпращат снимки на детето ни през деня. Благодарни сме и на всички приятели в парка, заради които тя расте общителна, умееща да споделя, но и да се отстоява.
Сега, да поговорим практично!
Какви дрехи да подготвим за ясла/детска градина
Естествено, водещото в избора ми е материята на детските дрехи – да са памучни, проветриви, леки и топли в студените есенни дни. Когато избирам дрехите, с които дъщеря ми ще прекарва дните в детската градина обаче за мен основното е да са максимално семпли и лесни за обличане.
Защо е важно:
*ако детето успява да се облече само/с минимална помощ от възрастен, това засилва чувството на увереност и влияе позитивно на детското самочувствие;
*така съм сигурна, че ще минимизирам времето, в което дъщеря ми тича полугола из стаята, докато й помогнат да се облече;
*няма да ме е яд ако скъса или изцапа дрехата, тя се загуби или я израсте за минимално време.
Какво избягвам:
⚡ Връзки – освен ако детето не може да ги върже само; 👟
⚡Копчета – малките пръсти още трудно ги закопчават сами;
⚡Излишни ципове и капси – старая се дрехите да са практични;
⚡Тесни панталони, които трудно се обуват;👖
⚡Чорапогащи – ужас са ми още от детството; 😂
⚡Ръкавици с пръсти. 🧤
Много детски заведения не допускат носенето на бижута и аксесоари – обеци, гривни, гердани, колани. Зад това основно стои безопасността на собственото ни дете и това на останалите в групата.
Топ избор дрехи за ясла/градина са ми:
❣️Обувки с лепенки/само с нахлузване;
❣️Дълги тениски/блузи, които да покриват детския корем, дори когато не са загащени;
❣️Широки панталони, удобни за игра;
❣️Суичър / връхна дреха лесна за обличане.
Не отричам останалите красиви рокли, ризи и панталони. Просто ги обличам след като учебния ден приключи или през уикенда.
Първата детска раница за ясла/детска градина
Още от лазещо бебе с мъжа ми се умиляваме по първия учебен ден. Как ще изпратим нашето малко, но порастнала момиче през прага на учебно заведение с малка раничка на гърба й.
Никога обаче не сме се замисляли какво ще има вътре в раничката. Всяко учебно заведение има различни изисквания за това какво да занесе родителя – на някои места НЕ се допускат вода, биберони, дори пижами (да, държавната ясла на приятелско семейство спят с еднакви служебни такива).
В нашата малка раничка обаче събираме смелост, кураж и всичката надежда, която имаме, че тя ще се справи САМА в новия свят.
Събрахме всички тези неща под следната форма:
Дрехите са носени, добре познати, живеят втори живот от други близки деца. Удобни, без излишна суета или директно от магазина. Така, в началото, създаваме усещане, че все пак в новата среда има част от дома.
Пантофите – без значение дали ги носите всеки ден, оставяте ги вечно в градината или си ги взимате седмично. Аз избрах за първи пантофи такива, които тя познава от вкъщи (подарък и носени от друго дете). Залепих стикер, по нейн избор, разрязан в средата. Това помага на децата да преценят по-лесно коя е лява и дясна и да подпомогне самостоятелността й.
Плик за многократна употреба със закопчалка, с надпис „Мръсни дрехи“. Така изцапани със супа те няма да намерят място при чистите.
Таг с името й върху чантата – най-обикновен надпис на ключодържател, който да й помага да я разпознае.
Цветя за първия ден – не само от благодарност за учителите, колкото „важната задача“ да ги занесе в яслата/градината, която създава чувство на значимост на ходенето (както, когато ние ходим на работа).
Дневния режим на детето
Без значение дали за първи път прекрачват прага на детското заведение, не са посещавали от месеци заради обстановката в страната или са били на почивка. Нуждата от адаптация може да се прояви и при вече посещавали ясла/градина.
Спомнете си как се чувствате след отпуска, когато пак трябва да се върнете на работа…
Моят професионален съвет:
🌸 Разпитайте какъв ще бъде режимът в учебното заведение/новата група;
🌸 Поне 2 седмици /месец предварително започнете да променяте детския режим, за да напасне този от яслата/градината;
🌸 Променете навиците на цялото семейство ако се налага (по-ранен обяд, по-късна следобедна закуска).
Така биологичният часовник на детето ще подсказва, че е време за обяд, почивка и ще направи прехода по-лек.
Дори да не се справите у дома, няма нищо притеснително. Специалистите, другите деца и новата обстановка ще „подсказват“ кога е време за почивка, хранене и игри.
Сутрешната раздяла в детската градина
Покажете подкрепа и увереност, че детето ще се справи отлично в първите дни на адаптация!
Сутрин не отпращайте детето с притеснение. Децата са силно свързани емоционално към родителите и дори да не изпитват дискомфорт, майчините сълзи могат да ги разплачат. Вместо това говорете колко е важна задачата им да посещават детска градина, как това ще им помогне да спечелят нови приятели, ще им донесе нови положителни изживявания и ще носи радост не само на тях, но и на цялото семейство.
Поплачете на воля след раздялата, полага ви се.
Може да помолите таткото/бабата или друг близък на семейството, с който отглеждате детето, да води детето сутрин през първите няколко дни на адаптация, като близък човек, с който обаче раздялата няма да е такъв голям шок. Постарайте се вие да вземете детето, за да може да „излее“ върху вас всички силни емоции от деня.
Не забравяйте да формирате у детето реалистична нагласа за това, което го очаква, за да не остане разочаровано и с усещането, че е излъгано. Дайте им цялата си любов и подкрепа и започнете новата учебна година с позитивна нагласа.
Какво се промени в дъщеря ми още през първите дни
За краткото време, в което дъщеря ми посещава детска ясла, промените в поведението й са видими. Не задължително само позитивни или негативни, забелязвам ново държание, нови умения, нови нужди, които има.
Не мога да не започна с промяната в посока Самостоятелност. Отне само дни посещения в яслата преди да забележа, че е придобила нови умения да се самообгрижва. Започна да пие вода от чаша, сама, без да се залива и без да настоявам или упражнявам това умение с нея у дома. Самочувствието й в посока „Аз сама“ се засили и прави, макар и неуспешни, опити да се обува/облича самостоятелно.
Промени се отношението й към околната среда – без стотиците напомняния от моя страна започна да сервира/отсервира, да прибира играчките си по местата им. Правило у дома винаги е било да подреждам в нейно присъствие, за да се включи както може, сега самата тя инициира това.
След градина се прибира с нови игри и „шеги“ и закачки. Макар още под двегодишна възраст се заиграва на криеница, „Дай бабо огънче“ и други игри, в които активно иска да се включим с баща й.
Не мога да не споделя и за промяната й в посока Привързаност към нас с баща й. Въпреки че отдавна се храни сама, предпочита да я храня, да й помагам да измие ръцете си и др. Търски активно моето участие в обгрижването й през деня, на моменти държи и на постоянното ми присъствие в игрите.
Неспокоен сън също е един от факторите, който се появи след започването на детската ясла.
Психолози отдават тези отклонения в обичайното детското поведение на емоционалния ден, който са преживели и нуждата да изразят тези емоции. Освен неспокоен сън може да се появи плач, хапане и друга девиация от ежедневното държание. Ако при по-големи деца родител може да се подпомогне чрез „изваждането“ на емоциите и въпреживяването им с разговор, при най-малките диалогът, макар не невъзможен, е труден. Разпитвам подробно за деня й с впроси тип „Да“/“Не“, колкото и неточни да са отговорите й.
Често самата тя има нужда да поговори за деня си след като отмине първоначалната радост от срещата й с мен. Използвам спокойните моменти преди лягане, за да й разкажа как е преминал денят й и да й оставя възможност да си спомни от моменти, които е преживяла. Разговорът лесно преминава в планиране на следващия ден и това какво ще я очаква. Това лесно създава сигурност и увереност, събитията от деня не са пълна изненада, детето е подготвено поне донякъде.
Майките Споделят 