Как да реагираме, когато децата започнат да задават въпроси по нашумели теми с негативен отенък
Миналата седмица у дома имаше неприятен теч и се наложи да прекараме няколко дни в къщата на роднини. Вкъщи не гледаме новинарските емисии (а и като цяло телевизия) в присъствието на детето поради ред причини, но тук ситуацията беше различна – телевизорът върви цял ден и често на канал само с новини. Лора се заглежда от време на време в това, което се случва на екрана, но в повечето случаи сякаш го възприема за фон. Поне така си мислят останалите… Истината е, че децата слушат – чуват и попиват всичко онова, което се бълва по най-различни теми – болести, убийства, политически конфликти, глад и тн. И колкото и да не ни се иска, те са част от реалния свят.
Тук обаче се появява моментът, в който освен да слушат, децата започват и да задават въпроси. Въпроси, с които имат нужда да си обяснят заобикалящия ги свят, да изградят представа за себе си, околните и средата, която обитават. И така, докато внимателно сресва косата на една от куклите си, започват да валят въпроси:
- Защо този блок е разрушен?
- Какво значи бойна ракета?
- При нас има ли такива ракети?
- Тази жена защо пищи така?
- Таткото и детето защо плачат?
Въпроси, изстреляни в рамките на 1 минута. Ама как така? Нали уж Лора не гледа в екрана?… Е да, но multitasking уменията на децата са на експертно ниво, a любопитството им се провокира по естествен път. Не винаги, задавайки въпроси на „тежки“ теми, те изпитват ужас или страх. Често ние възрастните предаваме тези емоции, а и се оказваме неподготвени да отговорим на онзи поглед, жадуващ за отговори. Сега! Ето и някои „стратегии“, в подобни моменти, които могат да са от полза и които се стремя да прилагам:
Да бъда искрена
Децата са сензитивни и веднага улавят съмненията или неискреността, дори и да не могат понякога с думи да ги определят или назоват.
Да използвам думи, които знам, че детето разбира
Стремя се да съобразявам начина, по който поднасям информацията с възрастта и разбиранията на детето. Сложните изрази само биха го объркали или биха предизвикали вълна от нови въпроси.
Да бъда кратка и ясня в отговорите
Не се разпростирам много, за да не се стимулира допълнително визуализация на говореното и в съзнанието на детето да изплуват всякакви изображения, които могат да се връщат с пълна сила под формата на кошмари например.
Да се овладея
Колкото по-спокойни сме ние възрастните, толкова по-спокойни ще се чувстват и децата. Звучи лесно, но всички знаем колко е трудно това понякога. Въпреки това, възрастният човек би следвало да е изградил умения за себеконтрол.
Да изслушвам внимателно и търпеливо
Опитвам се търпеливо да чуя всички въпроси, притеснения, впечатления, за да достигна по-лесно, бързо и в дълбочина до света на детето.
Да си призная, че понякога нямам отговор
Определено доста трудна задача за човек като мен, но с времето се тренирах да си признавам ,когато не съм компетентна или не мога да намеря подходящите думи, с които да задоволя детското любопитство. Обикновено в подобни моменти казвам, че и аз нямам информация, но ще потърся и прочета. Изполвам такива ситуации, за да обясня на детето, че не винаги възрастните знаят и могат всичко. Това изгражда допълнително усещане в детето, че големият човек не е много „над него“ и успява по-лесно да идентифицира себе си с родителя.
Горчивата истина, колкото и да не искам да я призная е, че не можем да променим събитията. Те са такива, каквито са и ходът им често е динамичен и променящ се за минути. Това, което можем да направим обаче, е да въздействаме на децата си, да говорим с тях, да изграждаме стабилни семейни и междуличности отношения и по този начин да създадем мислещи хора, които да са обективни и с критично мислене.
Майките Споделят 