Детската кухня като алтернатива на домашната храна

Възможно ли е някой друг да сготви качествено и вкусно за детето ми? Какви са ползите и недостатъците на частната детска кухня?

Дъщеря ми е първородно дете – защо това е важно ли? Защото, макар и педагог (трябва да ги знам тези неща), от самото начало си бях поставила нереалистични цели тип „Аз никога няма да правя така с моето дете“.

Една от целите ми е да я храня здравословно, разнообразно и само с домашна качествена храна, приготвена с много любов от мен. Година и половина по-късно ето какво се случи:

• Здравословно – за сега държа фронта по тази точка. Дъщеря ми не е яла пържено, нито шоколад, не е пила сокове със захар и не е проявявала интерес към чипсове, популярни брандове царевични пръчици, бонбони. Въпреки напора на други възрастни около мен с думите „Дай й само да опита“. Значимите й възрастни не консумираме подобни неща пред нея, за да не бъдем пример.
• Разнообразно – домашно приготвената сезонна храна ме затруднява неимоверно по този параграф. Колкото и да се старая да приготвям различни неща имам своите лимити и понякога въображението не ми достига, за да подготвя нещо ново. Доказано вкусовете на децата се формират в най-ранна възраст и е добре да опитват и свикват с нови вкусове.
• Освен като еднообразен състав, често количеството храна, което приготвям е за повече от едно хранене. Предлагам една и съща супа за вечеря два-три дни подред, закуската и следобедната закуска са един и същ кекс/соленки/крем. Месото често се ограничава до два вида седмично. У дома за вечеря често поръчваме храна, неподходяща за бебета – суши, люто, която не мога да предложа и заменям със супа/основно от обяд.
• Качество на храната – без да изпадам в крайности, подбирам внимателно плодовете, зеленчуците и другата храна, която предлагам. Пазарувам качествени варива, тахан, масло, но храната далеч не е 100% био еко.

През последните седмици приготвянето на четиристепенно меню с поне 2 междинни хранения започна да ми тежи, менюто стана все по-еднообразно през зимния сезон. Ограничението ми от плодове и зеленчуци, който донесе студеното време и невъзможността ми да намеря време и вдъхновение в техниката им на приготвяне. За това реших да опитаме да поръчаме храна от частна детска кухня.

Избор на кухня

Изборът на частна детска кухня не се оказа лесен. Не правя компромис със своите изисквания и ми отне доста време да проуча добре опциите си за града, в който живея.

Спряхме се на Детска кухня Фуристо, защото:

• Почти всеки ден има предложение, което може да се похапва с пръсти;
• Храната е подправена и близка до вкуса на домашната, която приготвям;
• Веднъж седмично менюто включва риба;
• Готвят със сезонни продукти, а млечните продукти и варивата са 100 % био;
• Менютата се изготвят от специалист по детско хранене на Furisto и се съгласува с медицинско лице.

Предимствата и недостатъци

Време: Успях да спечеля минимум по един час на ден, който стандартно прекарвам в готвене. Все още готвя за нас с баща й, но ние не изискваме четири хранения на ден, а и често поръчваме храна. Останалите печива и ястия приготвяме с голямо удоволствие (когато не гониш часовника, защото няма какво да сервираш за обяд).

За сега не мога да отчета недостатъци по този параграф. Единственото неудобство може да се породи от часа на доставката на храната. Доставките на Фуристо се извършват в интервала 8:30 – 12:30 ч., което работи чудесно с режима на хранене на дъщеря ми.

Много други детски кухни обаче извършват доставката на храната по първи петли или твърде късно в ранния следобед. Представих си как най-сетне научила детето си да спи с режим, близък до моя, бивам събудена от звънеца или телефона в 6.00 сутринта, за да взема храната – „чао, чао“ месеци sleep training програми. Обратният вариант с мазане на сандвичи и чакащи звънеца, за да вземем обяда също не ни устройва. Алтернатива е взимането на храната от пункт в удобно време (примери за пунктове на Фуристо), но така излизането в буря, мъгла, сняг и пек е неизбежно. Предпочетох доставката до вратата, която Фуристо предлагат.

Меню за почивните дни: Обикновено уикендите са момента, в който приятелките ми домакини се развихрят и от кухните им се носи аромат на вкусна топла храна. У дома обаче почивните дни са за отмора, забавления сред природата и срещи с приятели. Това много ме затруднява с готвенето, а навън често липсва избор на храна за едногодишно. Фуристо предлагар меню за събота, което пристига у дома още петък и ми носи спокойствие, че има какво да предложа за ядене.

Разнообразие на съставките: До сега всеки ден месото в менюто на Фуристо е различно от предходния. То включва пиле, пуешко, заешко, риба, телешко и успявам да предложа нещо ново ежедневно. Разнообразието е и при супи и десерти, за разлика от сготвеното у дома, където често се налага да закусваме бисквитена торта три дни подред, за да свърши в тавата.

Благодарение на частната кухня успях да предложа храни, които не консумираме у дома. Без значение дали причината е, че не зная как да ги приготвя (като заешко например) или просто не ми хрумва да купя от магазина за вечеря (брюкселско зеле).

Разнообразие в гозбите: Семейството ми се храни със „съвременна“ храна – без всекидневни тежки яхнии със запръжки. Самата аз не съм голям почитател на класическата манджа (за разлика от мъжът ми), чиито бонус е и да разнеса аромата на запръжка из целия вход. Фуристо сервират съвременна бебешка кухня, подобна на храната, която поръчвам в ресторант и готвя за себе си. Яхниите са част от менюто, но предлагат и нетрадиционни ястия като брюкселско зеле в сос сирена, пиле със сос Беарнез и други вкусотии, които не са ми попадали в държавното меню или като бебешки буркан.

Менюто на Фуристо е одобрено от специалист, което ми носи спокойствие, че храната е балансирана.  Отсъстват топ алергени като мед, гъби, ядки, за спокойствие на децата с по-стриктен режим.

Менютата за месеца са предварително известни. Така мога да предвидя какво ще сервирам всеки ден. Фуристо правят впечатление с това, че се вслушат в обратна връзка от родителите. Фаворитите от менюто на месеца намират място в менюто за следващия месец – любимият боровинков чийзкейк и мъфини.

От практиката си на учител знам, че понякога детето отказва дадена храна у дома, но под влиянието на външни фактори (съученици, среда) консумира същата тази храна извън дома. В търсенето ми на мнения за частни кухни попаднах на коментари на родители, които твърдят, че децата им предпочитат крем супа от спанак на Фуристо пред домашната. Това ме накара да се замисля колко добър вариант е да се опита предлагане на частна кухня, ако детето не проявява интерес към храната у дома, като алтернатива.

Поръчка: Едно от най-големите предимства за мен е удобството да поръчаш храна онлайн (както правя и за нас с мъжа ми). Мога да разгледам менюта, да избера между месно и безмесно и да преценя кой ден искам да поръчам. Разбира се, седмични и месечни менюта излизат по-изгодно с отстъпките си. Безконтактното плащане, в условията на последните години, е задължително правило за мен. Реденето на опашка за закупуване на купон за кухня (в някои общини това се случва в определен ден и час веднъж месечно), плануването месец предварително, чистенето и търсенето на буркани, ми звучат като приказка от миналия век, но са реалност. Чувала съм множество истории на майки, които поради невъзможност да посетят кухнята в дадения един час, след пет минутно забавяне, са били лишени от обяда на децата. Моето мнение – съвремения свят изисква съвремени решения – на един клик разтояние от входната ми врата.

Каквото и да поднасям на своето мъниче – домашно приготвена храна, частна кухня или комбинация от двете, най-удовлетворяващата част е да знам, че съм направила най-добрия избор за своето семейство.