Лятото на 2020-та година беше много различно за всички ни по ред обстоятелства. Тогава за нас се случи и нещо много вълнуващо- Лора бе избрана да застане с лицето си и да бъде корица в лятното издание на списание Здраво дете – Практическа педиатрия за родители. Това е списание, в което на едно място са събрани педиатри и специалисти в областта на детското развитие и здраве, които отговарят откровено и професионално на всичко, което вълнува един съвременен родител.
Тук публикувам и нередактираните отговори на въпросите, които получих от страна на списанието:
Как мина раждането, как се роди детето, колко килограма и сантиметри, имаше ли колики, спокойно бебе ли беше?
Лора се роди 3170гр и 49см., с черна, щръкнала нагоре коса. Това ѝ спечели и прякора „Бигел таралежа“ сред персонала в родилното отделение. Тъй като бях диагностицирана с тромбофилия, се наложи раждането да бъде чрез Цезарово сечение и по стечение на обстоятелствата – и със спинална, и с обща упойка. Това, по мое мнение, изигра доста важна роля и възстановяването ми след раждането беше трудно, болезнено и продължително. Дъщеря ни беше изключително спокойно бебе, но преминахме не леко през периода на колики, който отчитам като не особено продължителен, но за сметка на това пък доста интензивен.
Кърмихте ли? И по-конкретно – на поискване или на режим? Лесно ли се получиха нещата? Кога започнахте да го захранвате? Сок за първи път? Първи храни? Има ли любими храни и кои са? Има ли храни, които не давате? Какво е менюто на детето?
Кърмих кратко време детето си поради ред причини – както физиологични, така и психологически. Смятам, че и за двете ни това беше труден момент, който успяхме да преодолеем най-вече с помощта на таткото, който се включваше много активно в храненето на Лора. Захранването започнах, когато беше 4-5 месечна, като първо включих пюрета като ябълка, морков и др.
Към момента обича да похапва абсолютно всичко без изключение. Стремя се менюто ѝ да бъде разнообразно и балансирано, да включва много зеленчуци и плодове. Аз самата съм изключително капризен човек що се касае до храна, но не ограничавам детето от нещата, които аз не консумирам и у дома се готвят най-различни гозби. Нещата, които все още са изключени от менюто ѝ са ядките, а сладките изкушения са сведени до минимум. Позволявам да се опитва от всичко, в умерени количества, защото както е казала Мария Кюри – „Дозата прави отровата“. Лора е почитател по-скоро на солените и тестени изделия, но ако попитате самата нея коя е любимата ѝ храна, със сигурност би отговорила кюфтета.
За или против режима? Какъв е дневният ви режим? Кога става детето? Кога са разходките, хапването, следобедният сън, игрите, банята?
Като педагог, категорично смятам, че детето трябва да има дневен режим. Той обаче не бива да бъде наложен и натрапен от родителя, а да следва естествения ход на развитие на детето, да бъдат отчитани неговите потребности и емоции.
Лора е изградила навик да се събужда към 9ч. сутринта. Следва сутрешен тоалет, закуска и време за игри и забавления. През зимата правим разходките си към 11-12ч коагто слънцето е най-ярко и силно, а през лятото – основно в по-прохладните следобеди. След като обядва, ляга да спи следобеден сън за около 2 часа, а след отново имаме време за различни видове игри и занимания. Следобедната закуска е лека и най-често е под формата на плодове. Всички вечеряме заедно към 20ч и към 21:30 започва ритуалът за сън – къпане, миене на зъби и най-любимото – четене на приказка с таткото.
Знаете ли нещо за ранното детско развитие? Кога започна да пълзи, да се изправя?
Оценяваме себе си като сравнително информирани родители и бяхме наясно кои са приемливите граници за развитието на конкретно умение у детето. Задачата ни бе както да следим и отчитаме тези процеси, така и да знаем към кого да се обърнем, когато регистрираме нещо, което ни се струва необичайно. Нямам конкретен спомен кога е започнала да пълзи, да се изправя или да сяда, защото за нас тези моменти са били нормален ход и следващ етап в развитието ѝ.
Биберон – да или не?
Преди да родя, бях категоричен противник на биберона. Малко след появата на Лора обаче, открих известни предимства. За радост или не, тя така и не пожела да приеме биберон и никога не е била с такъв.
Четете ли книжки, oт каква възраст?
Четенето на книжки е една от любимите дейности както за мен, така и за Лора. Започнахме заедно с баща ѝ да четем приказки на глас още докато бях бременна, а много често вечер пускахме прекрасните записи и радио театър на „Балкантон“. В традиция се е превърнало и четенето на приказка преди лягане с таткото. Често Лора проявява инициатива и „чете“ приказки всеки ден по няколко пъти – разлиства страниците и разказва историята по картинките.
Прохождане?
Първите си крачки е направила на 1г. 2м. За съжаление, ние като родители пропуснахме този момент, тъй като за почти месец в този период бяхме в Африка. Въпреки това, веднага щом се прибрахме, тя с усмивка на уста бързаше да ни покаже какво ново умение е усвоила и то вече доста успешно.
Какво я разсмива?
Най-вече я разсмиват шегите, които тя самата измисля. Това предизвиква смях и у всички слушатели и така често се забаляваме заедно от сърце на фантастичните истории и смешки, които разказва.
Има ли любима песен?
Обожава и вече знае наизуст песничката за кукления герой „Педя човек-лакът брада“ с гласа на прекрасната Слава Рачева. Също така, винаги ѝ действа много емоционално, когато аз й пея песента „Някога през декември“ – саундтракът към детското анимационно филмче за принцеса Анастасия и смятам, че това се дължи на факта, че още докато бях бременна, я пеех всяка вечер на глас преди заспиване.
Често ли боледува?
В първата си половин година боледуваше доста, тъй като беше със стафилококова инфекция, но с течение на времето здравословното й състояние се подобри значително и към момента е здрава.
Какво е мнението ви за антибиотиците?
Привърженик съм на естественото справяне на организма със заболяванията, но когато е наложително, прибягвам и до антибиотик. За съжаление, имено заради стафилококовата инфекция при раждането, се е налагало използването на антибиотици. Иска ми се да се стремя да свеждам до минимум употребата им, когато това е възможно.
Как подсилвате имунитета на детето?
Към момента не използвам никакви имуностимуланти, а разчитам на естественото изграждане на имунитет – ходене повече боса, по-леко обличане, често проветряване на помещенията, спане на открехнат прозорец, слънчеви бани, разходки и общо каляване на организма.
Как минаха ваксините, как ги понесе детето, имаше ли странични реакции? Какви бяха последствията: вдигна ли температура, имаше ли подуване, по-неспокойна ли беше? Вие страхувахте ли се? За или против ваксините сте? Колко ваксини досега са ѝ сложени?
Всички ваксини до момента преминаха сравнително леко и без усложнения. Тъй като имах известни притеснения, винаги съм наблюдавала внимателно състоянието на детето преди и след поставянето на ваксината. Забелязвала съм леко повишаване на температурата, подуване и зачервяване, но всичко отшумяваше бързо.
Кой е вашият педиатър, бихте ли разказали някоя история и или за друг лекар специалист по детски болести…
Изключително благодарни сме на всички лекари и специалисти, които са били отзивчиви и са подходили професионално, когато сме имали нужда от тяхната помощ или съвет. Двама от тях обаче заемат специално място в сърцата ни.. Първият е д-р Мая Михова от 8 ДКЦ в София. Периодът, в който я срещнахме, беше труден за нас, тъй като тъкмо се бяхме завърнали у дома в София след като по стечение на обстоятелствата бях родила в Пловдив. Моментът беше сложен, защото предстояха коледните празници, голяма част от педиатрите, с които се свързахме отказаха да запишат нов пациент поради ред причини, а за детето предстояха ваксини и все още се борехме със стафилококовата инфекция. Чувствахме се доста притеснени и дори леко отчаяни. Д-р Михова беше човекът, който се отзова и пое грижите за едва двумесечната ни тогава дъщеря. Другият лекар, към когото искаме да се обърнем и да отправим своите благодарности, е д-р Юлияна Шопова. Тя е общопрактикуващ лекар в гр. Пловдив. Д-р Шопова бе онзи прекрасен човек, който нито за миг не се поколеба да помогне в трудни за нас моменти – със съвети и препоръки, с професионално отношение, с много топлина и любов. Срещайки се с такива хора, човек осъзнава и започва да оценява колко е важно пред теб (а бих казала и до теб) да стои не само добър специалист, но и истински сърцат човек. Човек, който е готов да протегне ръка дори и само за да я сложи на рамото ти и да вдъхне надежда и увереност, че всичко ще бъде наред. Благодарна съм за късмета да познаваме точно такива хора и трябва да не забравяме да им го казваме и показваме, защото истинското щастие се крие в радостта, което ние сме донесли и виждаме в очите на другите.
Редактираната и публикувана версия можете да прочетете тук, като изтеглите конкретния брой на сисанието в .pdf формат.
http://zdravodete.bg/wp-content/uploads/2020/07/zdravo-dete-broi-22-ljato-2020.pdf
Майките Споделят 