Когато малкото е повече – 8 идеи за игри с естествени материали
В днешната действителност все по-често се срещам със Синдрома на затрупаното от играчки дете – преливащи кошове с играчки, кашони и чували с пластмасови кукли, коли, части от отдавна счупени играчки. Въпреки препълнената с играчки стая, те са започнали да се разпиляват из целия дом – подът във всекидневната също е богато „украсен“ и прескачането им се превръща в почти олимпийска дисциплина.
Живеем във време, в което всичко около нас е бързо – храната, модата и дори играчките на децата ни! Играчки за еднократна употреба, евтини, дори и опасни, приучаващи на грешно отношение към вещите (своите и на другите) – употреби и изхвърли! Забелязвам това и у дома с дъщеря си. Това е и причината да потърся алтернатива, която да ангажира детето и едновременно с това да го стимулира да използва уменията си и да ги надгражда.
Преди известно време, съвсем случайно за мен, у дома се озоваха едни на пръв поглед семпли, но мултифункционални камъчета. Това са цветни дървени камъчета за баланс, които са вдъхновени от старата японска игра Tumi-ishi, в която всяко камъче е уникално само по себе си така, както и камъните в природата.
Какви предимства открих само след няколко дни игра с тях:
- Не омръзнаха бързо като други играчки, заради множеството им приложения;
- Развихриха въображението на дъщеря ми, която ме изненада с нови игри;
- Оказаха се отправна точка за съвсем естествени разговори на тема грижа към природата – изработени от естествени материали, дърво – камък, защо са по-различни от другите играчки в коша и тн.
- Оказаха се чудесен дидактичен материал, подходящ за различни дейности и образователни игри, които намислих. Математика, групиране, броене, цветове.
Ето и няколко предложения, които може да играете у дома:
Кула
Разбира се, първосигнално всички в семейството започнахме да се опитваме да построим кули с тях. Казвам „опитваме“, защото не е толкова лесно, колкото изглежда. Какво стимулираме от педагогическа гледна точка с подобна игра:
– Умения у детето за разрешаване на проблеми – каква да бъде големината на следващото камъче, което ще постави, как да го завърти така, че кулата да бъде стабилна, а и да може да се поставят още камъчета отгоре?
– Фина моторика– хващане, внимателно пускане, кръгообразни движения.
– Насърчават се креативността, но и постоянствотото – кулата пада много пъти и изниква едно естествено желание да се постори отново, този път по-добре, по-висока и по-стабилна.
– Координацията и концентрацията.
Когато се строи кула, е от значение това да се случва на равна повърхност – маса, табла. Ако детето я строи на килим, има голяма възможност да не успее да сложи много камъчета във височина и това да го демотивира за последващи опити. Важно е все пак детето да може да се справи в някаква степен със задачата. Аз самата съм привърженик на концепцията на Лев Виготски за т.нар Зона на най-близкото развитие. Най-общо казано това е теория, която предполага, че чрез взаимодействие с по-способни и опитни лица (например родител, по-голямо братче или сестриче) се стимулира развитие на потенциалните възможности на детето. С други думи – то може все още да няма уменията да построи кулата, но с ваша помощ, наблюдение на това, което правите вие, и разбира се, опити, то ще достигне до нов кръг от умения и в даден момент ще успее да построи кулата.
Броене
Математика в най-чистия й вид. Преброяване на редица, изваждане и събиране. Сравняване на две редици по дължина и брой елементи за построяване на редицата.
Сортиране по признак – цвят/размер
Дъщеря ми започна да ги сортира и да отделя купчинки с цветове, като дори след това се опита да построи кули само с един цвят камъчета и да види от кой цвят ще успее да изгради най-високата кула.
Ако имате повече от едно дете, би се получила и чудесна игра със състезателен характер. Можете да подготвите съдове, в които детето да разделя и групира елементите по цвят.
Строене по модел
Задайте цветови модел, който детето да копира при построяване на редица. Може да изработите карти, на които да е нарисувана последователността на формите, която детето да следва при строене на модела. Аз и Лора направихе точно това – посторихме влакче от редуващи се цветове по модел. Вярно, нямаше комфортни седалки и аристократични перденца на прозорците като в БДЖ, но все пак опитахме.
Двигателни игри
- Хвърляне на камъчето в предварително зададена зона;
- Игра на Дама.
Ролеви игри
За нас като възрастни може би изглежда безумно, но за децата е напълно възможно синият камък да е таткото, зеленият майката, а розовото камъче – детето. И така да се заформи една игра, в която аз с нетърпение чакам да узная какво казва майката на таткото и детето например, защото често чувам собствените си реплики с имитиращ глас и актьорска игра, достойни за Оскар.
Game of Thrones
Или поне в моята глава така изглеждаше мини-градчето, което реши да построи Лора. Няма да ви лъжа – за мен това са си купчина камъчета, но за нея – за нея те в миг се превръщат в мистична земя – пустиня, айберг, скали, подводни камъни…. Докато вляза до вътре за чаша вода, Лора вече беше изнамерила някаква гъсеница и строеше мост, по който да премине въпросната животинка.
Супа от камъни (буквално!)
Тази идея хрумна на Лора спонтанно, като въпреки че е 100% веган, рецептата не е моя! Ето и съставките:
- 2 броя жълти камъчета за чушка
- 1 синьо камъче за месо
- 2 зелени камъчета за магданоз
- 1 розово камъче за разкош
Всички съставки се слагат в тенджера. Захлупват се с капак и чакате да заврят. Тъй като това няма да стане никога, след 4 секунди се махат от котлона и се сервират още топли на родител по желание. Препоръчвам това да е таткото, защото е винаги готов да подложи небцето си на нови кулинарни изпитания.
Още рецепти, подходящи за цялото семейство вижте в Рецепти.
Това са само част от идеите, които аз и Лора осъществихме. Оставете креативността в ръцете на вашето дете и е възможно да ви изненада с някоя и друга щура идея за приложение на камъчтата, за което дори и не бихте си помислили.
Майките Споделят 